Малко след като реших да създам този блог, попаднах на една шега за плетенето на една кука.
„Плетенето на една кука е също като магьосничеството – пред теб стои някой, който с часове движи с ръцете си обикновена пръчка, мърмори под носа си някакви странни думи и числа и най-накрая създава нещо, което нямаш идея как се е появило от един прост конец”.
Истината е, че плетенето е толкова вдъхновяващо! С простички игли и кълбо прежда, всеки може да се наслади на мигове спокойствие, креативност и удовлетворение.
Занаяти като плетенето са в ежедневието ни от векове, но като че ли едва през последните няколко години хората започнаха да гледат на плетенето като на нов и любим начин сам да създадеш декор за дома си, дързък и модрен аксесоар за ежедневния си гардероб или уникален, качествен и изработен с много внимание подарък за любим човек. Все повече и повече хора поглеждат към това хоби и изкуство и като начин да отпочинат от забързаното ежедневие, да останат насаме с мислите си, да намалят дори физическото напрежение в тялото си и да релаксират и успокоят ума си.
Освен, че плетенето е приятно и не толкова сложно, колкото изглежда, то е и много разнообразно. Има различни методи на плетене и всеки може да избере този, който му харесва. Най-простичко казано, плетенето може да бъде на една кука (игла), на две куки (игли, шишове, обръч), на пет игли, плетене с тунизийска кука или игла за нукинг и дори плетене на стан и със ръце. Всеки може да избере това, което му е най-лесно, най-приятно или интересно или пък му пасва най-добре.
Всичко това ми напомни за двата въпроса, които най-често ми задават хората, когато разберат с какво се занимавам. Не ме ли изнервя плетенето? И, с кука или шишове плета и кое е по-лесно? Моите отговори винаги са били едни и същи.
Обожавам да плета и това е моят начин да си отпочина, да се отърся от всички грижи и едновремено с това да реализирам творческите си идеи. Обичам цветовете, техните комбинации, различните видове прежда и буквално хилядите неща, които мога да изработя от тях с ръцете си. Единственият проблем, който до момента не съм решила е да има повече от 24 часа в денонощието…
А за това аз как плета – при мен е комбинация и мога да плета и на една, и на две куки. Към другите още не съм посягала, защото тези два метода ми дават пълната свобода да прилагам различни техники, в зависимост от това какво искам да постигна. Плета от повече от 20 години по тези два най-класически начина и така се чувствам комфортно да реализирам идеите си. Еднакво лесни и любими са ми и може би единствената разлика, която виждам е, че на една кука плета една идея по-бързо. За всеки проект избирам с кои куки да плета в зависимост от това, какъв е, каква плетка/текстура трябва да се получи и каква е преждата, която ще използвам. И в това също няма нищо сложно – когато човек натрупа известен опит и рутина, взимането на това решение се случва почти неусетно и с лекота.
Лично аз бях, може би, около 15 годишна, когато реших, че искам да си изплета пуловер. Исках изчистен, леко свободен пуловер от мека прежда и проста, лицева плетка в красив, небесно син цвят. По това време преждите, които се намираха на нашия пазар бяха предимно изкуствени и „модерни“ – мохери, буклета и ламета в странни за мен цветове. Не помня как, но баба ми успя да намери идеалната прежда – тъничка и мека памучна прежда в нежно синьо. Показа ми как да започна и колко бримки да захвана. Научи ме да плета ластик и лицева плетка. Това за мен беше началото. През следващите години продължих да плета, не спрях да опитвам нови неща и да се уча.
И така, преди 5 години, малко като на шега, създадох страничката na2kuki и реших да покажа моите плетени шапки и шалове на света. Днес като се замисля, името дори не отговаря 100% на истината, защото май по-голяма част от нещата съм изплела на една игла, но въпреки това ще го запазя. 🙂
През следващите неусетно минали години, осъзнах, че една голяма част от това, което ме прави щастлива е не само да плета, но и да споделям. Разбрах, че красотата, която виждам всеки ден, докато плета едно одеяло цяла седмица, не е само в крайния резултат, а е във всяка стъпка по пътя. Видях, че преждата, комбинацията от цветове, вдъхновението за нея, плетката и всичко около тях носят радост не само на мен, но и на много хора, които виждат в тях същото това вдъхновение или просто няколко мига красота. Срещнах и много хора, които искаха да се научат да плетат или да си припомнят позабравените плетки. Времето прекарано в разговори с тях ме накара да се замисля, че мога да им разкажа и предам всичко, което съм събирала сама в годините и за което аз не съм имала възможност да попитам.
Това са и причините да се опитам да създам едно уютно място, в което всеки, който обича плетенето да бъде добре дошъл. Място, в което да може да се учи, да открие нови вдъхновения, да получи приятелски съвет или просто да се разведри с нещо интересно и вълнуващо.
В момента не знам какво следва. Започвам нещо ново за мен и се надявам всеки, който се присъедини към моя плетен свят да намери нещото, за което да идва отново и отново. Ще се постарая да има полезни статии за начинаещи ентусиасти, които да им помогнат да започнат бързо и лесно да творят. Ще има и интересни неща, на които попадам и които биха били интересни и на по-напредналите в занаята. Ще има и неща, които просто искам да споделям. 🙂
Затова се забавлявайте и не се колебайте да ми пишете. Ще се радвам дори и да е просто ей така, за да си кажем „здрасти“ или „как си?“. 🙂
Вера
